Мемфис Рокс: Всеки е добре дошъл
Създадена от холивудския режисьор Том Шадиак, залата за катерене „Memphis Rox“ работи на експерименталния модел за членски внос „плати когато можеш“. Това е единствената зала от този тип в страната.
„Всеки може да се катери тук“, казва Шадиак.
Катеренето е известно със своите разхайтени почитатели, обикалящи с кемпери и бусове и до голяма степен е недостъпно за младежите от града, които не разполагат със средства. Еспадрилите и седалките струват пари, а и в тези части на града почти няма магазини за екипировка…как да стане?!
В допълнение, в градските зони, където, според данни от 2015 г. на Бюрото за преброяване на населението на САЩ, 16 процента от хората живеят под прага на бедността, в сравнение със само 13 процента в селските райони, младежите имат ограничен или никакъв достъп до катерене на открито.
Точно тук е моментът, в който зали като Memphis Rox променят правилата на играта. Memphis Rox осигурява на младежите от бедните части на града шанс да изживеят катеренето за първи път.
Залата с размери от 32 000 кв.фута и се намира в сърцето на Солсвил, един от най-бедните квартали не само в Мемфис, който е с коефициент на бедност 26 процента по данни от 2015 г., с 12 процента по-висок от нивото на бедност в цялата страна. Това е също така един от кварталите с най-високи нива на насилие, с коефициент на убийства, който е с 64 процента по-висок от този за Чикаго през 2016 г.
„Тъй като сме единствената зала за катерене в Мемфис в момента, ние водим тук, в Солсвил, хора от целия град“, казва Шадиак. „Хората, които обичайно дори не биха пресекли пътищата си, се срещат тук“.
Зак Роджърс, административен директор на залата, казва, че това да допринесеш за общността се приема като „валута“ в „Memphis Rox“, ако някой не може да си позволи да плати за членство. За да “заплати” своят достъп, всеки който иска да се катери, може да стане доброволец в общността на Мемфис или да бъде доброволец-осигуровчик в залата. Доброволческите часове печелят членство. В допълнение, залата разполага с менторска програма, която събира децата с ментори от персонала на база на техните интереси. Срещите с техните ментори пет пъти месечно дава на децата членство.
Правейки катеренето по-достъпно, Шадиак се надява да задържи децата в училище и далеч от улиците и да им даде хоби и причина да предизвикват себе си и да се развиват в нещо градивно. „Катеренето е спорт, състоящ се изключително в сътрудничество и взаимопомощ“, казва той. „То е уникално с това, че твоето катерачно постижение е такова, независико, че някой друг се катери по-добре“.